След като беше издадена на чешки, немски, френски, испански, португалски книгата за най-добрия бегач Емил Затопек вече е и на български език
Ян Новак: Книгата е с прекрасно издание и с много добър превод. Комиксът по-бързо преодолява разстоянията от литературата
Манол Пейков: Затопек е популярен и заради своя изключителен характер, доброжелателността и щедростта си
Славена Шекерлетова за КАПАНА.БГ
В Пловдив беше представена графичната новела „Затопек – Не можеш ли повече, ускори темпото“ на чешкия писател и сценарист Ян Новак. Модератор на срещата бе издателят Манол Пейков, а за всички присъстващи преводът направи Михаела Кузмова. На представянето на книгата бяха съпругата на Новак и синът му.
Кой е Затопек? Само за 8 дни чехът Емил Затопек се състезава в три дисциплини, печели три златни медала и поставя три олимпийски рекорда по време на Летните олимпийски игри в Хелзинки през 1952 г. И до днес неговият рекорд остава ненадминат. Бегачът на дълги разстояния е наричан „Чешкият локомотив“.
С книгата „Затопек“ можете да съпреживеете успехите на шампиона и познанството му с голямата му любов Дана, пише на корицата, както и да разберете повече за специфичните методи на тренировка на бегача и за борбения му дух.
По думите на Манол Пейков, Затопек е популярен и заради своя изключителен характер, доброжелателността и щедростта си. Всички негови съперници, са и негови приятели.
Ян Новак, както стана вече ясно, е автор на текста на графичния роман, а илюстрациите са на най-добрия чешки илюстратор Яромир Швейдик или Яромир 99.
Новак е роден в Чехословакия и на 16 години емигрира в Америка, където завършва своето образование. След като живее 38 години в САЩ , той решава да се върне в родината си и от 10 живее в Прага. Има два паспорта и може да избира жителството си, но по думите му и на двете места политическата ситуация е толкова неприятна, че няма голямо значение къде ще остане.
Последният му роман на чешки език „Дотук добре“ е една удивителна история за Студената война и след завръщането му през 2008-ма печели голяма награда в страната, разказва Манол Пейков. Този роман също ще се превърне в комикс след месец.
В началото на своето гостуване в Пловдив, Ян Новак разказа за първите си впечатления от България.
„Пристигнах тук около 10-11 август 1968-ма година за 14 дни в къмпинг близо до Мичурин. 10 дни по-късно познати дойдоха и казаха на семейството ми, че руснаците са в Чехия. Затвориха въздушното пространство над страната ни и не можехме да се върнем у дома. Времето се промени, всички си тръгваха от морето, но ние продължавахме да се къпем в Мичурин. След около 5 седмици дойдоха да ни вземат с автобуси и след тридневно пътуване се върнахме в обсадената от руснаците Чехословакия. Тъй като в нахлуването, макар и символично взима участие и българската армия, българите, които срещахме в Мичурин се чувстваха засрамени от това и по този повод получих много безплатни кебапчета и ракия. Тогава бях на 15 години и спомените ми за България са чудесни“. (смее се)
След запомнящото се въведение Новак продължи да разказва как е дошла идеята за графичната новела за Затопек. По думите му, този вариант се е появил като форма на самозащита. Първоначално, след като се е запознал добре с историята на бегача е решил, че тя може да бъде материал за великолепен филмов сценарий. Потърсил е съдействие от известен чешки продуцент и режисьор с предложение да го напише. Те, обаче, променят решението си и предлагат нещо по-различно от неговия вариант и той решава, че искат да му откраднат идеята.
„Чудех се как да използвам този материал и ми хрумна, че от това може да излезе един чудесен комикс. Попитах кой е най-добрият рисувач на комикси и ми казаха, че това е Яромир 99. Написах му мейл с предложение за привлекателен проект и той ми отговори, че финансово привлекателните неща винаги са го интересували. (смее се) Срещнахме се, и двамата много обичаме бира, бяхме на една вълна. Успях да осигуря финансиране от чешкия олимпийски комитет, тъй като президентът е фен на моите книги. Яромир се замисли за това как визуално да подходи и се сети за плакатите от 50-те години и го направи в този стил. Почти цяла година рисува, но той прави една страница за един ден. Когато книгата излезе в Чехия си дадох сметка, че комиксът много бързо преминава границите, по–бързо от литературата. Немците издадоха книгата дори още преди да излезе на чешки. След това е превеждана на френски, испански, португалски и вече на български. Много ми харесва изданието тук. Например, в Испания подзаглавието, което гласи: „Не можеш ли повече, ускори темпото“, на испански е дълго 6 реда, тъй че мисля, че и преводът е великолепен“.
Ян Новак разказа, че книгата е с отлични рецензии във Франция и Германия.
„В Чехия бяхме номинирани за наградата за най-добра комикс книга, но не я спечелихме, защото се продадоха 20 000 екземпляра, а обикновено от комиксите у нас се купуват около 2-3 хиляди бройки“.
На въпрос на издателя Манол Пейков защо е избрал да разкаже точно историята на Затопек, кое го е развълнувало най-много, той отговори така:
„Това, което ме привлече е историята за мъжа, който се противопоставя и надиграва системата. Това се случва през 1952-ра година по времето на Сталин, когато е много трудно да се опълчиш. Освен Затопек, по това време в Чехословакия има още един бегач Станислав Юнгвирт, също шампион. Неговият баща, обаче, е бил осъден на 7 години затвор, защото е разказвал политически вицове. Тогава чехословашките спортни функционери решават, че човек с такъв произход не може да представя страната на големи състезания. Затопек се оказва готов да направи всичко възможно Станислав също да участва на Олимпийските игри, заедно с него. Тогава той извършва своебразен протест. Когато чехословашката олимпийска делегация тръгва за игрите, Затопек качва и съпругата си на автобуса, (която също участва с хвърляне на копие). Казва ѝ, че ще спечели, но самият той не отпътува, както е трябвало, а се връща да тренира със Станислав на стадиона.
Тъй като тогава Ян Новак е офицер в армията получава заповед да замине, но не успяват да го склонят. Олимпийската делегация тръгва без него. Самолетът в Хелзинки е очакван от над 10 хиляди души, защото финландците са любители на бягането. Тези хора реално чакат самия Затопек и това е сериозен коз в ръцете му. След три дни на стадиона в Чехословакия, където тренира, заедно със Станислав пристига лимузина. Дават им два паспорта и му се казва, че когато се върне от Олимпиадата, го очаква наказание, заради неспазване на дисциплината.
Затопек всъщност пречели тези три златни медала и поставя рекордите от страх и опасения от това какво би могло да се случи след като се прибере. Станислав пък е толкова притеснен от тази ситуация, че отпада още на полуфиналите. Историята с Юнгвирт ме привлече във връзка с филмовия сценарий. Но има и още една история, която ме вълнува силно и тя е свързана с историята на двамата със съпругата му, която пък на същата олимпиада печели златен медал в дисциплината „Хвърляне на копие“.
След като разказа това, Ян Новак посочи, че вече вероятно знаем много за книгата, но няма да издава повече. Последва кратък, но съдържателен разказ около емигрирането на семейството му в Америка.
„Напуснахме 1969-та година Чехословакия. Имах две по-малки сестри. Заминахме на семейно четиридневно пътуване във Виена. На втория ден, нашите се затвориха в спалнята и аз чух нещо като плач. Реших, че ще се разделят, защото бракът им беше доста напрегнат. И когато вратата се отвори разбрах, че баща ми беше казал на майка ми, че в продължение на 13 години злоупотребява с пари в работата си, и ако се върнем в Чехословалкия ще отиде в затвора. Историята е такава, че дядо ми е бил кмет на селце в близост до малък град. За съжаление или не, той е бил кмет от неправилната партия и когато комунистите вземат властта го изхвърлят от всички дружества, в които е членувал и провалят живота му. В този момент баща ми се готвил да постъпи в университет, искал е да учи „Психология“. Вместо това, заради така стеклите се обстоятелства и репутацията на баща му, се е наложило да отиде да работи товараческа бригада. След известно време решава, че щом комунистите са му взели всичко, той на свой ред ще вземе от тях също каквото може. Затова се самопредлага да отговаря за филиал на една банка, която оперира със средствата на работниците в същата бригада. Така, по класическата методика на черното счетоводство успява да злоупотреби с вложенията. 13 години успява да се спаси от проверки и ревизии. Когато бяхме във Виена, той вече добре е знаел, че му предстои проверка, с която няма да успее да се справи. След това му отне десет месеца да убеди американците, че това което е правил, всъщност е форма на борба срещу комунизма. Той успя и така всички заминахме за Америка“.
Ян Новак споделя, че от 15 годишен знае, че ще стане писател, а първата си книга посвещава на историята на своя баща. Друга негова книга, преведена на български е „Повратна точка“ – биографична книга за Милош Форман.
В момента Ян Новак подготвя нов проект по книгата „Дотук добре“, издадена преди 4 години. Историята се развива по комунистическо време около 1952 година. Двама младежи – братя, убиват няколко милиционери, крадат оръжия и бягат. 30 хиляди души ги преследват, но те успяват да достигнат до Западен Берлин. Книгата разказва за преживяванията на майката и жените от семейството, които понасят яростта на чешките комунистически власти.
А графичната новела „Затопек – Не можеш ли повече, ускори темпото“, която беше представена в България от самия автор вече може да бъде намерена в добрите книжарници.
